СВАТБА
Неразказаната история на Стефи и Гришата
  • Share :
Неразказаната история на Стефи и Гришата
STORY
image movie

Стефи позира в цялата си прелест

Когато двама души гледат в една посока.

Стефи и Гришата не са просто влюбена двойка, която се обърна към нас с молба да заснемем техния празник. Те са наши дългогодишни приятели, които много обичаме и уважаваме. С тях сме споделили десетки спомени и просто нямаше как да откажем да присъстваме на техния първи, най-значим ден, от съвместния им живот. С много ентусиазъм и енергия се запътихме към булката, където трябваше да изчакаме по традиция нашия младоженец да дойде, за да изкърти врата със своята дружина от верни кум и шафери. Тук имаше капан, за който Гришата не подозираше, но съвсем скоро щеше да изкачи най-сладките 8 етажа в живота си.

Хитрите шаферки обаче се бяха подготвили и не оставиха своята булка да бъде отвлечена толкова лесно. Като по поръчка асансьорът спря да работи, а по стълбището имаше препятствия, с които младоженецът трябваше да се справи. Пред вратата пък го чакаше жива стена от красиви дами, които бяха подготвили интересни въпроси, на които трябваше да се отговори. Иначе няма влизане. С леко подсказване и доза късмет, Гришата успя да се намъкне в апартамента. Това не беше краят, защото трябваше и да спонсорира обувката на своята дама. Така де, трябва да спазваме традициите. Без пари не става.

Вече беше време за подписи, целуване на кръстове, обикаляне в кръг и такива работи. Скоро формалностите свършиха и пръстените бяха на ръцете на двамата любовчии. Било каквото било, вече са женени. По колите и право в ботаническата градина в София за снимки. Младите избраха мястото, най-вече защото е красиво и пълно с живот. А нашата дама също щеше скоро да направи най-красивото нещо на света – да дари живот. Много усмивки, много радост и много любов лъхаше от всеки цвят. Ех, любов!

Всичко хубаво свършва на маса. Партито трябваше да започне и още няколко традици да бъдат спазени. Най-вече традицията да хапнем и пийнем подобаващо. По едно време Гришата дойде при нас и с недоумение питаше как толкова бързо мина денят. Спокойно, приятелю! Всички красиви момента ни се струва, че минават бързо. Вашите тепърва започват.